Сухо време, последвано от проливни дъждове и изпуснати оптимални срокове за редица дейности. Такива бяха коментарите на зърнопроизводителите миналата година, когато се извършваше есенната сеитба. Въпреки че част от фермерите се опитаха да наваксат пропуснатото, резултатите не са особено задоволителни.

Така за първи път от няколко години насам зърнопроизводителите очакват влошаване на реколтата, като по техни оценки най-тревожно е състоянието при рапицата, при която близо половината площи са унищожени.

Моментната картина
Според скорошно обследване на земеделското министерство за състоянието на зърнените култури при много по-голяма част от тях има проблеми в сравнение с миналата година. Официалните данни от него показват, че около 40% от ечемика са с лошо и средно състояние, което е двойно увеличение спрямо миналата година. Подобна е и статистиката за пшеницата, при която малко над 32% от засетите площи са в лошо или средно състояние при 15.6 на сто по същото време на 2011 г. (виж графиката).

"Ние също определено очакваме намаление на реколтата", коментира председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, като по думите му спадът ще е различен при отделните култури.

Според проучванията на организацията при засети над 2 млн. дка рапица около 1 млн. дка са унищожени. "Това, което виждаме, е, че тази рапица, която е останала, няма да даде това количество, което е нормално", каза още Вукодинов. По негова информация около 20-30 на сто от площите с пшеница са засети късно заради неподходящото есенно време, заради което и не са в обичайното си състояние.

Малко над 30% от посевите с ечемик също са проблемни, показва и паралелното проучване на организацията.

Повишена себестойност

Въпреки че на този етап не може да се прогнозира точното количество зърно, което ще се произведе в страната, очакванията са средният спад на реколтата да бъде около 30 на сто. По информация от земеделското министерство преходните запаси от пшеница са за около 1.25 млн. тона към момента, което е съпоставимо с миналата година. Тогава по същото време те бяха малко над 1.1 млн. тона.

Зърнопроизводителите очакват най-добри добиви да има в областите Плевен и Враца, докато най-тежко се очертава състоянието на посевите около Стара Загора и Бургас. "Тревожното е също, че на фона на по-лошите очаквания за реколтата себестойността на продукцията расте", коментира Вукодинов. По думите му само за последната година цената на торовете се е повишила средно с 20-30 на сто заради поскъпналите горива.

Производството на зърно е най-големият отрасъл в земеделието. Годишно в страната се произвеждат около 4 млн. тона пшеница, между 800 и 850 хил. тона ечемик и около 500 хил. тона рапица. Над 20 на сто от износа на селскостопански стоки са житни култури, а около 15% - маслодайни, показват данните на Националния статистически институт.

С 23% е поевтиняла през март пшеницата на годишна база. Миналия месец тя се е търгувала по 360 лева за тон без ДДС при 470 лева по същото време на 2011 г., съобщи Антонина Белопитова от Софийската стокова борса, цитирана от БТА.

Според последната прогноза на Световния съвет по зърно реколтата на пшеница в световен мащаб са очаква да бъде 694 млн. тона, което е с 42-43 милиона тона повече от миналата година. Очаква се добивите да са по-добри в Австралия, докато в Европа тя ще е с 2-3 милиона тона по-слаба - 125-127 млн. тона. Реколтата на нашия континент ще е по-слаба заради липсата на подпочвена влага, отчитат специалистите. Замръзналите посеви пък ще са в границите на 5 млн. декара.

Експертите са изненадани от прогнозата за потреблението на хлебна пшеница - то ще 684 млн. тона, което с 3,5 млн. тона повече от предишната прогноза.

По-добрата реколта в глобален мащаб, както и намерението на Русия и на Украйна да изнесат по-големи количества свалиха цената на пшеницата. Наскоро Египет купи пшеница от САЩ на цена 260-263 долара за тон, съобщиха от Софийската стокова борса.

Русия и Украйна намалиха износа на пшеница заради тежката зима и замръзналите терминали на пристанищата, но с подобряване на времето увеличават експорта на зърно.

На годишна база пшеницата в САЩ е поевтиняла с 18% до средно 249 долара за тон. Във Франция цената на зърното пада с 19 на сто до 286 долара за тон, а в Германия цената пада с 11 на сто до 302 долара за тон.

В Украйна производителите са заявили, че близо 45-50% от площите с пшеница са в незадоволително състояние, докато в Русия компрометираните площи са само 6-8%. В Русия и в Украйна се чака реколта от по 56-58 млн. тона.

Брашното у нас е поевтиняло на годишна база с 11% от 0,83 лв./кг брашно тип "500" без ДДС през март 2011 г., до 0,74 лв./кг през март 2012 г.

Световният добив на царевица се увеличава тази година с около 1 млн. тона и достига до 865 млн. тона. Посевните площи с царевица в САЩ, а те държат над 50% от продажбите, са рекордно високи там от 1937 г. насам, информираха от ССБ. Очаква се реколтата от царевица в САЩ да е 313,9 млн. тона, посочват експертите. Сега царевицата в САЩ се търгува по 265 долара за тон.

Реколтата в ЕС ще с бъде 62 млн. тона, което е с 4% по-малко от миналата година. На годишна база цената на царевицата в САЩ пада с 9%, а в Унгария с 16%. У нас цената на царевицата пада с 12% и сега е 370 лева за тон без ДДС при 420 лева преди година.

Рапичното семе поскъпва с пет процента на световните пазари до 482 евро за тон. Очаква се намаляване на глобалният добив на рапица до 60,3 млн. тона. В ЕС добивът пада с около един млн. тона до 19 млн. тона, съобщиха от ССБ. В България почти няма предлагане на рапично семе, но сделките стават на цени около 870 лева за тон. Миналата година рапицата се е търгувала у нас по 780-800 лева за тон.

Световният добив на маслодаен слънчоглед се очаква да бъде 39 млн. тона. Цената на слънчогледа падна заради очакванията за рекордни реколти от по 9,5-10 млн. тона в Украйна и в Русия. Слънчогледът се търгува около 520 долара за тон в Украйна, по 550 долара за тон в Унгария и само 420 долара за тон в Русия. В България слънчогледът се продава по 780 лева за тон без ДДС при 870 лева преди година. Това е поевтиняване с около 10%, изчислиха експертите на ССБ.

Олиото се продава през март по 1285 долара за тон на борсата в Ротердам. В Украйна то се търгува по 1175 долара за тон като на годишна база поевтинява с 12%. В България олиото се търгува на Софийската стокова борса по 2,25 лева за литър, но средната цена за страната е 2,06 лева за литър при 2,34 миналата година.

Цената на рафинираната захар в Лондон през март е била 634 долара за тон, което е с 10% по-евтино от миналата година. Цената на нерафинираната захар на борсата в Ню Йорк е била 542 долара. У нас захарта се търгува средно по 1,73 лева за килограм. На Софийската стокова борса е имало сделка за захар на цена от 2,14 лева за килограм, но тя е с много транспортни разходи, коментират експертите. 

www.regal.bg

До Великден остава точно 1 седмица. Едно от традиционните ястия на трапезата е козунакът. Колко струва той в някои от градовете в страната:

С 10% е увеличена цената на празничните сладкиши в Бургас в навечерието на Великден. Това каза за Агенция "Фокус" Димитър Людиев, член на УС на Съюза на хлебопроизводителите. Реално на пазара един козунак струва между 2,20 и 2,50 лв. Всички останали производители и търговци, които не са коригирали цените си, всъщност не използват яйца, а яйчен меланж. Търсенето тепърва започва, но е важно всеки бургазлия да намери производител, на който да се довери, че наистина използва яйца за направата на козунак.

Източник: www.regal.bg

Междувременно стана ясно, че няма да има повишаване на цените непосредствено преди Великден във Велико Търново. Това увери Жени Сапунджиева, председател на Регионалния съюз на сладкарите и хлебопроизводителите. Тя съобщи, че всички производители от региона са се договорили да задържат цената на козунака. Според между 8 и 10 лв. за сладкият продукт е твърде крайна цена. Тя би могла да се достигне, но ако в този него са използвани повече продукти.

Един обикновен козунак от 1 килограм за празника ще се продава на цена от около 5 лева, увери Сапунджиева. По думите й вдигането на цената в последния момент преди празника е обидно.

Обикновените козунаци започват от 1.50 лв. и достигат до 10 лв. за вносните празнични сладкиши с парченца шоколад, плодове и стафиди, опаковани в луксозни картонени кутии. Това установи проверка на вестник "Марица"

Хасковски козунак 450 гр. с парченца плод, стафиди или локум върви от 2.04 до 2.58 лева, а по-луксозният десерт с парченца шоколад е 6.54 лв. Най-евтиният обикновен козунак в магазина струва 1.67 лв. за 450 грама. 6.30 лв. ще трябва да приготвите, ако искате на традиционната великденска трапеза да поднесете и нещо нетрадиционно за България като пролетен щолен. Още двайсетина лева ще ви излязат и допълнителните празнични глезотии като дърво-поставка за яйца, чиято цена е 2.99 лв., великденска покривка - 9.59-13.19 лв. според размера, или шоколадов заек, който струва между 1.19 и 2.15 лева.

В търговския обект на "Кауфланд" най-евтиният козунак - домашен, с пресни яйца, 400 гр., се търгува по 1.99 лв. По-апетитните великденски десерти с парченца шоколад, локум, плодове и стафиди са на цени между 2.49 и 5.95 лв., а вносните козунаци в луксозни картонени кутии достигат 10 лева. Шоколадовите зайци са между 2.39 и 5.99 лв.

Цената на козунаците в Кюстендил остава без промяна и се продава на цени от 1.80 до 2.00 лева. Това показа репортерска проверка на сайта "Кюстендилски новини".  Производители твърдят, че цените няма да се покачват за празниците, защото рискуват никой да не купува стоката им, въпреки че заради повишението на цените на горивата, електричеството и яйцата, работят на загуба.  

Част от активите на бившия "Хлебозавод Корн" АД са обявени за продажба, става ясно от обява в регистъра на частните съдебни изпълнители. Става въпрос за хлебозавод в гр. Горна Оряховица и още един имот в близкия Лясковец, с начална цена от общо 2.25 млн. лв. с ДДС. Продажбата е по искане на фирмите "Манти ко" и "Алимет", към които дружеството има задължения. Собственик на имотите е "Фирин", която наследи "Хлебозавод Корн" през 2010 г.

За продажба в Горна Оряховица е обявен терен от 2540 кв.м, върху който са изградени цех за производство на хляб, административна сграда и още една производствена пристройка. Към тези активи е и склад от 717 кв.м. и всичко се продава срещу 1.98 млн. лв. Още 269 хил. лв. е цената за имот от 5 дка в Лясковец, предназначен за производствени дейности.

Красен Йоркишев, собственик на "Фирин", обясни, че до продажбата се е стигнало заради неуредени съдебни спорове с доставчици на компанията – това са "Манти ко" и "Алимет". По думите на Йоркишев търгът по никакъв начин не пречи на дейността им, хлебозаводът продължава да работи и дори да има сделка с нов собственик, "Фирин" няма да бъде основно засегната. Той обясни, че основното им производство е в хлебозавода в гр. Шумен, а отделянето му от производството в Горна Оряховица е част от цялото преструктуриране на компанията.

Върху продаваните от съдебния изпълнител Виктор Георгиев активи има учредени няколко възбрани – в полза на "Алимет", на завода за опаковки "Унипак", на "Райфайзен лизинг", както и ипотеки в полза на Юнионбанк. С изключение на банковите ипотеки, останалите възбрани са направени в края на миналата година. Двете ипотеки към Юнионбанк са учредени в края на 2010 г., едната за над 2 млн. лв., а другата на 650 хил. лв. Офертите от купувачи ще се приемат до началото на май и на 2 май те ще бъдат отворени, за да се обяви новият собственик.

Красен Йоркишев каза, че засега не знае за интерес от потенциални купувачи, тъй като е много рано.
До септември 2010 г. "Хлебозавод Корн" беше част от земеделския "Агрия груп холдинг", който го продаде за 6.5 млн. лв. на "Йорк Скай" - Търговище. Купувачът е собственост на Красен Йоркишев, който беше в управлението на холдинга. След сделката дружеството смени името си на сегашното "Фирин". Върху част от дяловете на "Йорк скай" има наложени три запора, сочи справка в Търговския регистър. Единият е от "Алимет" на стойност 137 хил. лв., два са от НАП – Варна, за общо 230 хил. лв.

Отчетът на "Фирин" за 2010 г. показва 3.36 млн. лв. дългове към доставчици със срок до 1 година. Отделно има 1.27 млн. лв. банкови заеми за същия срок, както и 1.6 млн. лв. по лизинг. По-голямата част от лизинговите обаче са били с падеж след декември 2011 г. За 2010 г. "Фирин" има 17 хил. лв. печалба, при 6 хил. лв. година по-рано.

Източник: www.regal.bg